Било е отдавна. Толкова отдавна, че от старите албуми ни гледат широки усмивки и лъчезарни лица, а днес вече побелели и помъдрели мъже и жени. Толкова отдавна, че днес ни се струва трудно обясним техният ентусиазъм и желание, всеотдайност и работоспособност. Но не толкова отдавна, за да не познаем в тези променени лица и днес нещо от пламъка на Първите, от трудолюбието на пионерите. Не толкова отдавна, наистина, защото паметта е свежа, спомените често ги спохождат, тревожат сънища, разказват….
Старото училище е построено със средствата и труда на златоградчани, а първото му име е било „Царица Йоана“. През октомври 1931 година е положен първият камък.
Открито е на 14 октомври 1934 г., като по-късно е преименувано на „Антим I“ , а след това на „Васил Левски“.
През учебната 1957/1958 година е открита гимназия в училището с директор Никола Ефтимов.
Строежът на новата сграда на училището започва през 1982 година. По това време директор на училището е Петрана Шукова.
През учебната 1987/1988 година Начално училище“Васил Левски“ прераства в Основно училище. Открита е новата учебна година, но занятията продължават в старата сграда на училището. Учителите ежедневно работели след учебни занятия в новия учебен корпус по довършителните работи.
В края на месец септември /28-30/ е приета новата сграда, а дните – 3,4,10 и 11 октомври са обявени за трудови дни, като в тях вземат участие всички учители, учениците от седми и осми клас и много родители. Новото училище било основно почистено и подредено с нови мебели.
На 12 октомври 1987 година започват учебните занятия в новата сграда и този ден бил истински празник за всички ученици и учители. Директор на училището става Милко Башев до 2011 година.
От 2011/2012 учебна година директор на училището е Нина Пашова, чийто принос за развитието, издигането и авторитета на училището е огромен.
Смениха се правителства, страната ни преживя катаклизми и сътресения, смениха се стойностни и ценностни системи. Но през всичкото това време учителите ревностно пазеха своите души чисти и раздаваха мъдрост. И раздават мъдрост! Днес колективът на училището издига ръст, за да покаже себе си – обновяван с млади преподаватели, достигнал творческа зрелост. Този колектив се учи да живее в различни условия, трупа опит, изправя снага, гордее се със своите лекари, инженери, учители… И човеци! Да влезем всички ние в познатата сграда на училището, макар и мислено да поменем своите учители, своята първа учителка, своя незабравим първи учебен ден. Да спрем и погледнем надолу – към своите корени, да ги закопаем здраво в земята, защото тя дава живителни сокове, тя ражда живот! Да посетим, макар и мислено, своята младост, защото от спомените времето е оставило само красивото и стойностното.