Патронен празник

Ученическият  спектакъл по повод патронния празник на     ОУ    „Васил Левски”  под наслов „Непостижимият”  бе   подготвен от ръководителите и учениците в групите по  Проект BG05M2OP001-2.004-0004  „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (Твоят час)“ – фаза1, финансиран по Оперативна програма „Наука  и образование за интелигентен растеж“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Групата  „Словесно-изпълнителско и театрално майсторство” с ръководител г-жа Ирен Първанова представиха литературно-музикална композиция. Клуб ”Приятели на песента” с ръководител г-жа Нели Шъкова представиха песните „Песен за Апостола”, „Песен за Панагюрските въстаници”, а заедно с  малките танцьори от клуб „Ритми и танци” с ръководител г-жа Елка Демерджиева поднесоха истински спектакъл върху песента на Никола Григоров „Песен за Васил Левски”.  Презентацията съпровождаща литературно-музикалната композиция бе изготвена от групите „Виртуални пътешествия ”1 и 2 с ръководители г-жа  М. Пехливанова и г-жа С. Кильова- Кирчева.

Слово на Директора на ОУ “Васил Левски”,гр. Златоград-  г-жа Нина Пашова

Тази година се навършват 180 г. от рождението на Левски. Това са почти два века и е повече от ясно,че България няма да забрави никога мъката си по Левски. Той ще остане завинаги непрeсъхващата сълза в очите й, нейният един син, увиснал в небето край София.

Когато го водят към българската голгота тя не съзнава с кого се разделя. Запленена от думите „Ако загубя, губя само мене си“, няма кураж да дръпне ръцете, които го замерят с камъни, увити в сняг. А той върви по риза през февруарския студ, за да продъни небето и да я направи безсмъртна. Бесилката се разлюлява като камбана. Тя бие толкова силно вече 144 г., че никой не може да заспи в този ден, без да мисли за  Васил Левски.

Всички помним 19 февруари- бесилото, а не 18 юли- рождението, защото болката е толкова силна, че нито век, нито два ще можем да я забравим. Защото, за да се роди Левски, на България бяха потребни 500 г., за да се повтори, ще й трябват 1000.

Когато започва да бродира със стъпките си земята от двете страни на Балкана, България вече е прочела Историята на Паисий, декламира стиховете на Ботев, пее химните на Добри Чинтулов. Но Левски не смята, че е узряла за делото, той  мрази авантюрата, охлажда голия  ентусиазъм и тръгва от село на село. България възкръсва пред очите му и ликува. В това народно ликуване той вижда българското възкресение, открива колко е по-силен духът на материята. Вярва, че нито данъците, нито бесилките, нито синджирите могат да угасят възрожденския огън. Левски гори с него  – „Аз съм се обещал на отечеството си“.

В националната ни история няма подобна саможертва. Никой не успя да поведе толкова хора след себе си. Той се сля с душата на своя народ. Почувства съдбата на останалите народи като лична съдба – „Българи, турци, евреи и прочие щат бъдат равноправни във всяко отношение- било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение. Всички щат спадат под един общ закон.“

Ето, затова България не може да го прежали. Любовта ни към него расте, а България страда, защото всеки ден преоткрива срама от предателството и величието на подвига. Защото Васил Иванов Кунчев – Левски остава за нас   „Непостижимият Апостол на Свободата“.

Из „Непостижимият“, Светозар Казанджиев

Нина Пашова, Директор на ОУ „Васил Левски”, гр. Златоград

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *